pepi(at)kantchevlawoffice.com
Uncategorized @bg

Народът ни реагира на промяната по един и същ начин през последните 140 години, но въпреки това има надежда.

Скъпи четящи,
Миналата седмица чествахме деня на народните будители. Това е празникът на всички българи, събуждали народа ни от унеса на трудното му ежедневие.
Седмицата, вярвам за добро, беше белязана и от друго събитие – окупацията на няколко от най-големите университети у нас от техни студенти. Това за пореден път вместо да обедини обществото ни, го разедини още повече. Коментарите на хората за случващото се бяха доста разнопосочни. Аз лично забелязах поне три групи. Първата е на подкрепящите студентите, като носители на новото и различното. Втората група, за жалост най-многобройна, е на апатичните и безразличните, като че това не ги засяга. Не съм сигурен дали тя не е по-пагубна от последната. А именно всички обявили се против окупацията на университетите. Аргументите за това бяха основно, че някой ги организира, че са неопитни и се мислят за много важни. “Те са шепа хорица, които пречат на останалите да учат, да се придвижват свободно, да си вършат работата.” Естествено имаше и възгласи, че организаторите на окупациите са платени и някой ги използва за свои цели.
Тези неща се чуваха на спирките в метрото, в разговорите с колегите, четяха се в постовете във фейсбук, във вестниците на един определен издател. Те обаче не са нищо ново из нашите предели. Така се е говорело и по време на българското възрождение, та до днес. Искам да ви представя откъс от произведението на един всепризнат български будител – Никола Беловеждов.

Ето как описва той коментарите на народа ни за избухналото Априлско въстание в своето произведение Първата пушка за априлското въстание”:
“Простият народ е такъво нящо: днес слуша едного, утре другиго. Той слуша винаги оногова, който говори в негов интерес. Тук беше лесно да се разубеди народа. „Ще ви опропастят, ще ви избият, жените и децата ви ще останат гладни, сираци“, им кажи и те са на твоя страна.
Наскоро захванаха да се чуват такъиви въпроси и разсъждения: „Къде ще ви заведат? Що ще стане с нашите жени и деца? Не виждате ли ги бе, те всичките са нехранимайковци! Кой от тях е челядник човек? Те искали да бягат във Влашко, а нас да оставят да ни изтрепат турците. Дръжте ги бе, да ги изловим и да ги предадем на турците, защото само тъй ще можем да се избавим от злото, което ни е дошло до главите. Ако вържем тези хаймани, ще се отървем от по-голямо зло! Нека ги изколят до един тези нехранимайковци!“
Простодушните нашенци, както и другите селяни, повлечени по ума на смутителите, не се забавиха да нападнат зверски върху предначинателите на въстанието с запънати пушки и голи ножове.”

Други обвинения са, че недоволството, протестите и окупациите се случват само в София и още няколко града, но в останалата част от страната едва ли не хората подкрепят кабинета Орешарски. Тези дни моят приятел и историк Момчил Петров коментира, че Априлското въстание се случва на едва 10% от територията на България и едва 0.3% от българското население участва в опълчението за освобождението на България. Най-голямата чета е тази на Бенковскии е наброявала около 200 човека, колкото са приблизително и студентите извършили окупацията на СУ, събиращи се всяка вечер в 272-ра аудитория.

Приликите с лица и събития не е случайна и връзката им с написаното е правилна.
Приликите между реакцията на българското население за случващото се днес по улиците на София и събитията по време на Априлското възстанието през 1876 г. в областта на статистиката са много. Дали населението ни не е мръднало за 137 години? Оттук може да се направи и извода, че това е вероятната причина от 1990 г. до днес да имаме 2 млн. души в емиграция, от общо 8 млн. души население по онова време. Тенденцията сочи, че в близко бъдеще от нашите земи ще изчезнат още 400 000 души, и то предимно млади хора. Днешните студенти, гордо декларират, че искат да останат в България, точно както и онези през 1990 и 1997 г. И ние тържествено изричахме това заявление. Мнозина обаче не издържаха и отдавна са в странство.
Настоящите студенти и протестиращи са описвани и оценявани по начин, подобен на описаното от Беловеждов по-горе. Като че ли времето е спряло.

Това сигурно е подтискащо за четене, но има и добри новини. Преди дни излезе национално представително проучване на агенция “Алфа Рисърч”, което сочи, че 60% от българите, подкрепят студентските протести. Това означава, че макар и вкъщи, пред телевизора, макар и неизразено вербално или с физическо присъствие, нещо се случва в момента сред българите. Има вероятност някой всъщност да ни е събудил. Какво ли се е случило в сърцата на тези 60% от пълнолетното население, които следва да са приблизително 4 млн. души?
И въпреки, че цари мнението, че студентската окупация няма да успее да накара кабинета Орешарски да попаде оставка, who knows? – както се казва. В цитираното по-горе проучване 58% от хората очакват протестите да се разрастват и 41% очакват да затихват.
Въпреки провала на Априлското въстание, то довежда след себе си нещо по-голямо. Въстанието извиква вниманието на международната общност, че всъщност, едно малцинство (на българите) живеещо в пределите на Империята, иска промяна и не желае повече някой друг да им казва как да живеят и какво да правят. Това малцинство си иска държавата обратно. Великите сили свикват Цариградската конференция. Империята отказва да приеме нейните решения, което довежда до Руско-турската война. Ако анкетираните очакват протестите да се разрастват, какво ли ще последва след това своего рода студентско въстание? За разлика от 1990 и 1997 г. хората няма да допуснат да бъдат приспани отново.
Съжалявам господа политици, но вече не е същото. Може да опитате, но няма да ви е лесно, освен ако и вие като Стати Статев не накарате събудените да емигрират. Кого ще управлявате тогава?

Leave a Reply

Запазени права

Всички материали и статии на сайта на Адвокатска Кантора Кънчев са със защитени авторски права и не могат да бъдат цитирани, редактирани и използвани без изричното писмено съгласие на техния автор.

Потърсете ни

  • Качествени юридически услуги
  • Познаване и опит на местния пазар
  • Подпомагане на международния бизнес
  • Бърз отговор
  • Креативни идеи
  • Разумни цени